Школата на Ип Мен

Тук Ип Мен ще учи младите бойци на стила Винг Чун и неговите "пътища".

==========================================================

Ип Мен седеше на една от пейките, разположени по краищата на не особенно
голямата зала и чакаше някой да дойде за да се запише на обучение при него.

Известен бизнесмен дойде тук с дъщеря си и помоли учителя:
-Им Ман.. вие сте известен и ще ви помоля да научите дъщеря ми на бойно изкуство - но понеже момичето беше глезено си говореше по телефона и не обръщаше внимание на разговора между възрастни.

Щом добре облечения и изглеждащ мъж отвори вратите на залата и влезе вътре, Ип Мен веднага се изправи, за да посрещне новия си ученик. Още когато ги видя, учителят разбра, че те са от каймака на обществото и очевидно бащата беше доста начетен човек.
Двамата се поздравиха, след което бизнесмета заговори:
-"Ип Ман.. вие сте известен и ще ви помоля да научите дъщеря ми на бойно изкуство."
Китаецът кимна едва забележимо, след което огледа момичето от глава до пети. От далеч си личеше, че тя е поредното разглезено богаташко хлапе, което е трудно за обучение, но въпреки това Мен отговори без да се замисля:
-Разбира се, че ще я взема под крилото си.
Той се доближи до нея и дружелюбно й каза:
-Здравей! Аз съм Ип Мен и ще бъда твой учител ... Кога ще бъдеш готова да започнеш обучението си и най-важното - как се казваш?

Момичето не обърна внимание на учителя, а просто продължи отегчителния си разговор по телефона:
-Мило, да знаеш какви красиви обувки си видях, а пък Моник ходеше за сутиени с едно момче и се натискаха в съблекалнята... - докато тя си бърбореше баща й се доближи до учителя и каза:
-Приятна работа Ип Ман. Оставям ви, а после ще се разберем за сметката - и излезе от школата.

Ип Мен се беше вглъбил до толкова в своите мисли, че не усети кога бащата беше излязъл и двамата с момичето бяха останали сами в залата.
Учителят търпеливо чакаше новопостъпилата при него ученичка да приключи разговора си, като през това време отиде до единия ъгъл на залата и донесе една дървена кукла, поставяйки я на няколко метра от детето...

Тя тъкмо приключи с разговора и щеше да се заговори с Ип Ман, когато телефона и пак звънна. Тя вдигна и почна:
-Милоо.. кво прайш? Да знаеш сега със кого си говорих.. - и пак започна да говори за пълни простотии.

Ип Мен беше доста търпелив човек и за това продължаваше да чака момичето, докато връзваше две кърпи около дървената кукла - едната щеше да играе ролята на главата, а другата - на корема. Щом приключи със заниманието си, той застана пред ученичката си и я погледна...

Тя му направи знак с пръст и каза;
-Само една минутка - след което се обърна с гръб, започна да си върти дупето на някъде и да си говори по телефона, докато си играеше с кичур от косата си.